автор: Nadya

Разхвърляни във делника
кариера,работа,пари,
деца,вещомания,коли
изцеждаме и невъзможното,
а тялото навсякъде боли.
Грижим се за котката,за кучето,
грижим се за плочките във банята,
прането,печката,простора
и прецедени през ценрофугата
на времето сънят не ни достига.
Дишаме отровни изпарения
от комини,аспуси и шпрейове
на пластове натрупваме отровите
от страхове зазидали в себе си.
Умираме по малко всекидневно,
забравили грижата за тялото,
духът ни се е свил депресирано
под изтънялата ни кожа.
Консервантите са в повече,
кръвта потъмняла в стомаха
къпе гладно клетките на мозъка.
Време е да спрем край себе си,
да подишаме природата,
да подарим цвета на тялото,
най-големия ни дар от Бога.