Всеки ден
ти говоря без думи.
Повдигам си клепките,
за да те стигна.
Пълня кошници
от безумия
и ги изпразвам.
Попива ме времето.
Потта е солена
и лепкава.
Всеки ден
под дъжда преминавам
улавям капките
и ми е мокро.
С две лица
в една плоскост оставам
без три измерения.
Цветно идиотско е!
Всеки ден -
колко е много,
събирам в шепи
отломени истини.
Всеки ден
се уча
да мога
когато обичам
да не те искам.