на К2 със симпатия
та казвам
да престанем с глезотиите
поете мой
да не хабим хартията
не ще остане
за естествените нужди
не виждаш ли
че всички сме си чужди
светът край нас
се е превърнал в рана
а ние като черни врани
кълвем очите на прогледнали
и истината е заседнала
във трафика с лъжи и мръсотии
яките са се впили в шиите
душите
стегнати във менгеме
ръцете
вързани с езиците
продаваме се
като някакви мръсници
за къшей хляб и за хартии
ще спреш ли
с тези глезотии
поете мой
да пишем за живота
безкрайно труден
безлюбовен
потен
увлечен страстно
по парите
нечуващ
веселбите на щурцитв
в градинките
оазиси в бетона
поете мой
да пишем монотонна
и тягоста поема
за простаци
продаващи се
за петаци
погълнати от вещи
и амбиции
за повече
и повече
предмети
ще спреш ли
с глезотиите
поете