автор: pawleta

Гърди натежали в очакване. Въздуха настръхнал по извивките смуче топлината събрано желание.
Две зърна- два златни пендара разтварят фино рисувани, изкусителни очертания пред очите ти. Там си притихнал, несъществуващ. Събрал душата си в малка бяла капка появила се от недрата на вселената . Заплувала на повърхността с отблясъка на своя облак живот. Спуснала се умираща и ненужна. Изпусната за жадни от жаждата. Следва я друга и още една. Всяка чертае някакъв път...различен и нов. Попива дълбоко в очите ти. Не ви принадлежи, но съществува по ваше желание.
Просто кърма. Захранваща новия живот с минало...