автор: stanislav

- Преглътнахте ли го? - пита човек, облечен с бяла престилка и драска нещо в някакъв тефтер.
- Не, това не мога да го преглътна - отговаря костюмиран господин, който е видимо притеснен.
- Ти си кретеноиден чукундур!… Какво толкова има, опитайте да преглътнете това поне - престилката леко се накланя напред и отново пише в бележника.
- Не, не, не мога, наистина. Присяда ми някъде тук - той сочи неопределено с пръст, - и няма мърдане. Не става.
- Мърша, ще те убия и ще те излежа!... - поглежда го обнадеждено. - Е?
- Съжалявам, наистина не мога.
- Какво не можете, толкова ли е трудно - гледа го загрижено и кима с глава. - Поемете си дълбоко въздух, отпуснете се, пребройте до три. Ще преглътнете, уверявам ви - престилката бърчи вежди и продължава с неочаквано груб глас: - Ти си ебати гадното копеле!... Преглътнахте ли най-после?
- Не, не, изключено, няма да стане. Нещо ме пристяга - той прави насочващ жест, - тук някъде… и не мога…
- Вие сте асоциален тип - губи надежда престилката.
- О, да, това определено мога да го преглътна! - възкликва радостно мъжът.
- Не, съжалявам, това е диагнозата ви. С огромно съжаление трябва да ви кажа, че не мога да поставя одобрението си под вашата характеристика. Не можете да преглътнете най-разпространените обиди, а какво ще стане ако ви напсуват на полова принадлежност или, не дай си боже, на майка. Не, ще отбележа под психологическата ви характеристика, че не ставате за учител по литература в нашето училище. Желая ви успех.