автор: roni_16_f_sf

Провокирано от една изповед...

Когато вятърът задуха
И океанът зашуми,
Когато зимата запее свойта песен,
Тогава болката ще прелети.

Ще шепне диво с листата,
Ще плува нейде из ширта,
Ще гасне всеки лъч топлинен
И бавно ще разяжда плът.

Когато ручеят зашепне
И сълзите се пресушат,
Когато ледът в сърцето се пропука,
Тогава времето ще продължи.

И ако пясъка в ръцете свърши
Ти запомни-
Твойто време е изтекло,
Болката проклинай ти.