автор: dafna

Губех те
сред пясъци на думи,
докато се надхитрях
с камиларите на времето.

А нямах никакви
хиляда нощи,
а имах вече
няколко палачи...
Но ти не знаеш още.

Намирах те,
но не защото
животът ми е
няколко истории
за нощите на шаха,
а да прекрача
смело с вестоносците
към пропастта на любовта му.
И да остана цяла.