Корен саможив земята пие
и любовно пълни плод.
Проклетия ми унес да изтръгнеш
от полята вятъра хвани.
Слънцето повикай да ти шепне.
Събери ме в длани,
като зърна на младо грозде.
Венеца на девица открадни.
В танц пиян от есен луда
Изцеди ме... цялата на вино.
И пий...
докато лоза съм дива.
Докато можеш...
... да си мой.