Ще потъжа,
ще потъжа и ще ми мине...
А другото - оставям го на вас.
Навярно пак съм се разминала
с луната по безлунния перваз.
И слънцето ми някой оцветил е
с боичките си до луна смрачени.
Приятел пак навярно бил е.
Те, неприятелите, са си в мене.
Петлите ми, прескочили огради
и смисли, обещания и клетви,
приспаха утрото ми за награда.
И няма съмване, и няма светло.
Но и така душата ще се ражда.
Отново, като че е пеленаче.
Усмихва се пред всяко вграждане.
Или след него тихо ще изплаче.