автор: bogest

/на никого. Борба за женска аудитория ;)/

Сама си
знам
Ще дойде вечер
Ще преболедуваш всички ветрове
И клоните, които ще препречат
дъхът на утринните цветове
Ще се размърдаш
Ще погълнеш въздух
Ще спре разпаленият огън
ей така
Ще мъркаш
сгушена на хълбок
Ще хванеш папрата от вазата в ръка
Ще се загледаш
Ще пребродиш двора
Ще видиш че е метено от друг
Ще впрегнеш мислите си зад стобора
Звукът им ще се окаже слух

Навява прагове снегът
Потръпва в ядове гърбът

Затваря се
разбирам
вратата и сама
ненивелирана по осите
врата