Ако след дъжд, ветрове и злини
се смаля и се превърна във пясък,
не ще чакам сред морски вълни
на гларус самотен ревнивия крясък.
Ще измоля от времето срок
и ще скоча в часовника дневен.
Не, не искам дневен живот
и не искам на нощите живота спокоен.
Искам две ръце пълни със сок
да ме галят, когато изчезвам
и за малко поне наводнят
дюните на пясъчната нежност.
28.11.2005