автор: Obgru6tane

Обичам жените.

Първият път, когато това се случи, тъкмо бях почувствал мириса на парите, изкарани с моите собствени сили. Подхвърлях ги между ръцете си, набутвах ги в джобовете на дрехата си, постоянно ги държах в близост до пръстите си. Тази пачка някак събуди увереността в мен. Като за първи път да прикриеш голотата си със скъпо кожено палто.
Точно такова усещане имах. Винаги съм искал такова палто. Дълго, тъмно кафяво, от лъщяща естествена кожа, уж семпла дреха, а способна да прикове всички погледи в теб. А след като веднъж вече се сдобиех с нея, щях да я сваля от себе си и да я наметна върху едно голо женско тяло. На любовницата - потна, разрошена, ароматна като стрити между пръстите пролетни цветове. Обичам как миришат след секс. На мен и най-вече на себе си - на развратната част от себе си.
Но знаех какво точно исках да направя с тези пари. Нещо, което можеше да измести коженото палто на първо време.

Тя беше красива, пипната, със загар, стегнато тяло, оголени рамене, малки твърди гърди (сигурно силиконови). Предполагам, че прекарваше половината си живот в старание да изглежда съвършена, скъпа и привлекателна. И наистина ме привлече. С пачката в джоба си бях сигурен, че мога да я имам. Не като и я покажа или и я навра в бельото й. Тази пачка беше моето кожено палто. Променяше цялата ми фигура. Добивах изправена стойка, широки рамене, дори някакъв намек за плочки по корема. Усещах, как лъщи косата ми, как скулите ми изпъкват, а очите ми приковават всяка една. Беше от пачката.
Сега вече знаех, че мога да подходя правилно към нея. Тя сигурно искаше секс. При това импулсивен, с някой непознат, секс, който вони на алкохол, скъпи цигари и страстна пот. Всички това искат. Въпроса е, че трябва да им го поднесеш с умение. Трябва да им покажеш колко много го искат те, не ти. Да разберат, че отиваш при тях, защото те очакват да ги изчукаш, защото те го искат, а ти просто знаеш как.
Прилепих я до себе си. Така танцувахме дълго. Не съм добър танцьор. Дали въобще е нужно да бъда. Улавям ритъма, а всичко останало е да се ръководиш по дъха й. Първият танц и вече знаех. От погледа й - влажен, замъглен, глупаво възбуден. Знаех, че ще ми позволи. И ръцете ми започнаха да я обхождат. Малкия твърд, почти статичен задник, подвижната талийка, по която като на пружина трептяха невидими мускули, после и гърдите, за които между другото бях прав. Силиконови. Скъпият й парфюм вече се губеше като скъпа кола, която отпрашва под носа ти. Цялата й коса се пропиваше с миризмата на моя одеколон. Ръцете й ме бяха обгърнали почти в несвяст. Наум тя се молеше да не спирам да я докосвам. И да плъзна ръката си по-надолу...
Парчетата се редяха едно след друго, тя губеше представа за времето. Идваше момента, в който нямаше да се сдържи повече, и щеше да ме повлече навън. Така - полугола, с влажна от танците кожа, с мокър поглед и ситни потропващи стъпки на високите й токчета, последен моден писък.
Сега, на оскъдната улична светлина, тя ми изглеждаше по-малка, дори дребничка, обикновена, размазана в мрака. Хванах такси и я качих. Бях дошъл с кола, но никога не бих използвал нея - не беше достатъчно скъпа, за да карам любовниците си. Не заради тях самите. Нали не с колите ги впечетлявах, а след като веднъж ги бях присвоил, вече нямаше значение с какво ще ги откарам. За тях. За мен имаше. Не отиваше моята колица на пачката в джоба ми.
Таксито спря плавно пред нас. На излизане тя залиташе. Подхванах я силно през кръста, тя с нищо не ме спря. Качих я по стълбите. Отключих и заключих зад гърба й. Тя се огледа инстинктивно в празния апартамент. Ако не беше влагата в очите и мислите й, този поглед щеше да е и малко плах, и малко издайнически - щеше да показва уязвимостта й във вълчата бърлога. Но сега преобладаваше едно единствено нещо - желанието й. Още в таксито тя не можа да застане със затворени крака. До сутринта все ще е така.
Не беше зле с нея. Помогна алкохолът. Жените се отпускат, когато пийнат. Мъжете се разтичат като разтопен лед в изпразнена вече чаша. Жените се поддават на природата си, която иска от тях да заключат някого между бедрата си.
На сутринта й поръчах такси преди да се разсъни още. Едно кафе, докато дойде шофьора, вземи си чантичката, довиждане.
Когато дойде време да слиза от таксито, ще отвори чантичката си. Вътре ще намери моята пачка.
Отдавна исках да го направя. Да ги купя. След като вече съм ги имал. След като вече е станало ясно, че са ми се дали. И пак да им платя. Ей така, за да си представям реакциите им, опулените им физиономии, колебанията им.
Тази беше първата. Очаквах какво ще направи. Знаеше къде живея. Можеше да дойде, да разпилее парите по пода, да ме шамароса с цялата си женска силица. После да си тръгне горделиво дигнала брадичка и наперчила цици.
Повече не я видях. И в нейна чест изпих едно в близкия бар. Усмивката се виеше по лицето ми като усойница. А това беше едва началото на експеримента ми. С кодова название Kожено палто.

бичам жените. И ги ненавиждам. Нищо друго не може да ме накара да се почувствам така добре, както тяхната слабост.