автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?

(Продължение)

За силата на смеха

-Идеята, хората в една общност да се веселят, е велика, но и смехът е толкова многообразен, че много често се използва като параван на прозираща користолюбивост - подхващам аз разговорът ни с Джиги.-Наскоро прочетох един текст, озаглавен "Притча за Мойсей и Жезъла му". Исках да се убедя, че поетите могат да се веселят. Картината ми се видя жалка и отидох при автора заедно да се посмеем над Мойсей. И ето ти изненада - авторът се отказа от текста си. Отидох при аплодиращата публика и там същата история - оправдания, мрънкания. Написах допълнение към притчата с надеждата да се завърже смях, но харата се изпокриха - не им се занимавало с нова литература…Единствено приятелят ми Людмил повдигна един невероятен въпрос - този за неблагодарността, който има и смешна страна, но той пък беше зает горкият, да обича човечеството и така не успяхме да се посмеем повечко.
С това ти доказвам, че смехът е трудна, ама много трудна работа, а аз се стремя да стигна до неговите основания чрез модела на интелекта…А смешното блика около нас - само да се протегнеш, но протягаш ръка, а то, изведнъж става тъжно и не защото реалността е тъжна, а защото не успяваш да го хванеш.
-А аз сега си спомням за една история, показваща каква голяма роля за овладяване на смешното има нагласата…По време на постановка декорите на сцената на театъра се подпалили и директорът, от мерки за сигурност, пуснал шута на сцената, който уведомил публиката за събитието, че театърът гори. Съобщението предизвикало неудържим смях, защото публиката възприела нещата като част от сценария. За да си поправи грешката, директорът се появил и съобщил същото нещо, което привело публиката в паника и тя започнала да напуска залата, а нещата се развивали пред очите й - горели само няколко декори -казва Джиги и е готова да се разсмее.
-Смехът е несъвместим с присмиването, с опитите за злепоставяне и това последното се преследва от Закона - продължавам аз разсъжденията си.-Показването на смешното е въпрос на познаване на цялостта на процеса и накърняването на неговата мяра може да се представи или като трагично или като комично в зависимост от общата тенденция на неговото развитие.
-В съвременната култура прелестите на съществуването се използват много усилено и упорито за прикриване на неговото окаяно състояние - казва Джиги.-И това не е естетическо представяне на живота, а негова естетизация, която обслужва идеологията, оплитаща като паяжина съществуването на хората.
-С появата на прагматичното направление в поезията, се появи и ситуация, която изобилства с комизъм - казвам аз.-Влиянието му се разширява, а, в същото време и виковете срещу него нарастват - нещо, което си има своята стародавна логика.
-И защо определяш стуацията като смешна? - пита Джиги.
-Защото тя предшества постигането на по-устойчиви и сериозни форми на общуване между авторите - отвръщам аз, изказвайки най-общо съображение.-Всички се борят за затваряне на цикъла и, в същото време, се боричкат и помежду си, и то не на шега, което определя трагикомичния характер на процеса.
-Религиозният примитивизъм днес буди смях в лицето на онези автори, които се опитват да го утвърждават, независимо от променената позиция на Църквата по този въпрос - казва решително Джиги.
-Съгласен съм с теб - отвръщам аз.-В същата позиция се поставят и онези, които в Сайт за нова художествена литература гръмогласно тръбят, че това не ги интересува…а реално водят отчаяна битка за запазване на някакви позиции в собствените си очи.
-А може би, смехът е прелюдия към раждането на нещо сериозно - казва мъдро Джиги.
-Споделям схващането ти - отвръщам бързо аз.-Сблъсъкът между авторите е нобходим, за да се стигне до положение, когато те ще дават всичко от себе си за утвъждаване на своите интелектуални продукти. А това ще сложи началото и на процес на тяхното творческо възпроизводство…
-А можем ли да нправим опит да покажем смеха като градивна сила?-пита Джиги.
-Трудна работа, но нека да опитаме - отвръщам аз.-Диапазонът му е така голям…Чуй следните два текста!


1.
Доктор си, нали? Ела!

-Доктор си, нали? Ела! -
казва ми Венета.-
Имам болки в гърба,
а те чакам час пред кабинета.

Моята приятелка Калина
тъй добре те е разбрала -
вече седмица се мина,
в селото ни стана хала.

Но не пожела да каже -
вкъщи прави нещо многократно.
"Тайна!-казва.-Ще ти го покаже…"
а ме гледа деликатно.

Каза още:"Ще те разбере,
щом гласа ти чуе,
парадигма ще ти избере,
според мярата ще я надуе!"

-Не, Венето! Стой! Поспри!
Ти дошла си чак в София
и добре ме разбери -
ще ти дам аз мойта философия.

-Но какво ще е това -
сепва се Венета.-
Ще го гълтам ли с уста
или ще напишем няколко сонета?

-Колко бързо ме разбра,
мила ми Венето.
Знаех си, че си добра -
тъй ще бъде общо взето.

Няма аз да те събличам,
но ще си говорим за сърцето -
вече май че те обичам,
туй откривам по лицето.

-Докторе! Но твоят кабинет
много ми допада -
нека пак да правиме сонет,
че така отново ми се пада.

-Колко си Венето, прагматична
и какви сонети правиш,
но молбата ми изрична
няма ти да я забравиш!


2.
Най-напред ще те помоля


Всички го познават като десен -
в Сайта той поднася ХуЛи,
няма текстове, но пък е лесен,
че не спира автори да брули.

С позицията си двупосочна,
в ролята на наблюдател,
гледната му точка не е точна,
но пък има самочувствие на създател.

Тук той всичко забелязва
и показва хитро намерение -
да лекува всяка язва,
за да няма отклонение.

Неукрепналите поетеси подпомага
като казва, че Мойсей с текстовете е опасен,
но позиция лява с това налага -
поизкривена и ставаща ужасна.

Но освен наляво и назад куцука -
автори за групата подбира
и се разпорежда смело тука,
че ще ги приватизира.

Не показва, че поезията разбира,
но това е нещо характерно
и така творбите коментира,
че го гледат стреснато и суеверно.

А когато ситуациите са лоши
и започнат левите напеви,
на поетите отпускат се галоши,
че по характер десните са леви.

С ляв характер, правещ се на лош,
без умора неудобни критикува…
Кой е той! Един Галош,
който, оставете го, така си псува.

-Знаеш ли Галош, какво е да си десен?-
Да се бориш за отделния поет,
а пък ти за групата си бесен
и с анонимности си презает.

С него водя разговор интимен
и го правим да е лесен -
той се крие като анонимен,
аз му пея прагматична песен.

Прагматикът е центрист
и умее да се забавлява,
а в изкуството - артист,
че с блага дума ободрява.

Най-напред Галош, ще те помоля,
без да ти налагам глоба,
да си вземеш друга роля
и да не разпръскваш злоба.

(Следва)