автор: feniks

Със сянка
ваеш очите ми,
капка по капка.
Самозабрава!
Стичат се
устните
надолу,
в тъмната земя
на моята
женственост.
Трева и
лудост.
Бели,
изкрящо
бели
сокове.
Вкусваш
жадно от
мен.
Ненаситен!
Сред бурята
на твоите коси
Изгарям,
вия се,
потъвам и
Извирам
за кой ли път
от теб,
сред теб,
в Теб.
Изгряваш и
ти
с цялата светлина
на съня
по голото ми
тяло.
Желание,
като трапчинка
сърцето ти
до дъното
изпива...