автор: via

И преди да се откажа да дишам,
и да се запътя към Големия хълм мълчаливо,
искам да опитам вкуса на всичко,
което идва.
И като пчела сред цъфтящите слънчогледи,
медоносно непредвидима-
най - вече искам да виждам тебе,
докато ме има...

Знам, че ще почнат скоро
зимните ледопади,
че е непроходимо,
и че не сме млади…
Но докато се стича сладък сок по брадичката,
и животът ни храни с каквото си иска -
след тичането и битките
за нещо истинско -
искам да се настигаме
и да си приличаме.