автор: Mira_j

Стоя под стряхата на двора
и слушам как дъждът вали.
Дочувам стъпките на хора
и мисля си, че идваш ти.

Сред мисли и безброй въпроси
останах в тъмното сама
а мирисът на дъжд ми носи
безброй жадувани неща.

Едно уплашено момиче
това съм аз във този час,
а мисълта ми тича, тича
и търся спомени на глас.

Защо съм вечно неразбрана?
защо изгубвам всичко днес?
Отворих таз дълбока рана
загубих вяра, дух и чест.

Защо, какво, кога и как?
Въпросите не стихват в мен
Денят премина бавно в мрак,
а утре пак ще дойде ден.