автор: Luna

Лута се дъжд, от светкавици слисан.
Рукват потоците в хор.
Камината с тайнство свещено изписа
в мрака край нас ореол.
Шепне борика. Годишните кръгове
пръскат сезони в жарта.
Светят очите на звяра излъган
с мъртва под мене снага.
Празници тук ни залъгват до ситост.
Щастие браним с лъжи.
Свърши се. Нищо не казвам. Не питам.
Нека сега помълчим.
Тлее в лицата досада нескрита.
Обич угасва във нас.
Няма огънче. Въгленче няма за дните.
Път за никъде в късния час.
Чука в стъклата припрян звездопада.
Мойте сълзи изплака дъжда.
Утрото мъдро е. Още съм млада.
... И без тебе не свършва света.