автор: sradev

От мъгли и пороища роди се поточето високо в планините, изпод голяма скала изскочи.

Дребничко и мътничко то запоскача от камъче на камъче, от скала на скала, промушваше се между върхове и долинки. Пенявеше се на скалите, които му пречеха, а после падаше от тях с шум и блясък. Капка по капка набираше сили от стичащите се от върховете, а после ги разливаше по долините. Кривваше ту в една ту в друга посока, но при внимателно вглеждане ще видиш, че някой корен или камъче са го отблъснали. И мечтаеше за Океана.

Понякога червено-кафявите блата се опитваха да го спрат, да го погълнат, понякога голи върхари му препречваха пътя, понякога зелени, безмислени равнини се опитваха да го обезкуражат. Но то си знаеше, че далече, зад континенти се намира Окена и търсеше пътя към него. И когото срещнеше все му говореше за онази голяма вода, която може да се пребори и с жълтото и със зеленото и с червеното, а дори и с кафявото.

Често срещаше по пътя си попресъхнали поточета, които го убеждаваха, че е по-удобно да си жълт, червен, дори кафяв, но младата рекичка не им вярваше много.

Достигна и до блатото на разклоненията. От много ручейчета водата беше се насъбрала там и капчиците се бяха пообъркали накъде да тръгнат - навсякъде само сиви стени се виждаха. Но младата река вярваше, че има пролука, че има път към Океана.

Започна да изгрява месечината, зелените вълни започнаха да изглеждат на черни, сивите стени - на по-високи, черните води на по-дълбоки. Скупчиха се пурпурните води и реката ги поведе през долината на зайците към Пролуката.

А зад пролуката се виждаха звездите и синята вселена на Океана.
Едва тогава реката пророни три сълзи. И трите сълзи станаха на три приказки.

ниво 1
версия 4
261105
Славян Радев