Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Дребните и незабележими неща, които нямат пряко отношение към нас но понякога преобръщат целия ни живот.
Антония.
Антония ми беше съученичка, която помнех бегло от онези години в началното училище и защото живеехме в един квартал.Красива беше..Малкото което знаех за нея, че се омъжва, развежда, ражда някакви деца и толкова.
Беше 16 октомври, рождения ми ден, в годината в която татко почина, разхождах кучето в кварталната градинка и тогава видях некролога на Антония.Тя се усмихваше на снимката и си беше точно толкова красива, колкото беше през времето когато я помнех.Потресох се, мразя тези хартийки които се залепват за да се оповести публично нечия скръб, изобщо мразя такива неща, може би защото мисля, че всеки сам погребва своите мъртивци или защото не мога да споделям мъката си публично, не, поне не, докато не я приема в себе си и тогава вече, да.Както и да е, Антония беше мъртва, татко беше мъртъв, светът беше мъртъв, а аз си разхождах кучето и имах рожден ден.Всички умираха.Аз също бях мъртва, но едва тогава го разбрах.
Този ден промени живота ми.Започнах с това, че си боядисах косата черна и си преброих приятелите.
Наскоро срещнах една случайна позната и кой знае как стана дума за Антония, попитах я знае ли от какво е починала, а тя тъжно ми разказа историята „пребия онзи мръсник с когото живееше", каза го през зъби, „преби я като куче и никой не му потърси сметка", жената беше много възмутена и все още личеше в очите и яростта от несправедливите неща в света ни.Гледах я, погледнах и себе си, ние бяхме просто жени, малки слаби жени и всеки който поискаше можеше да ни пребие, дори с думи, после ставахме мъртви за всичкото останало време, едни от нас бяха под земята, останалите все още ходехме по нея грешната и се чудехме, защо още сме с тела.
Тогава Видях че имам тяло.Погледнах тялото, все още беше красиво тяло, а никой не знаеше, че съм мъртва, реших да изхитрувам и да се опитам да го изживея този живот.Започнах с това, че си боядисах косата, преброих си приятелите и си създадох нови.От тогава, така живея и понякога съм досущ като жива.Понякога говоря и за любов, понякога плача, понякога се смея, а понякога се сещам за Антония и си мисля, защо точно на този ден, точно по това време трябваше да видя този некролог и после да срещна тази жена, която ми разказа останалото.
Сега си мисля, че имам отговора.Защото няма нищо случайно на този свят.
За това и сега когато срещам хора, сега когато срещнах теб, ти който четеш това, те моля, бъди снизходителен към мен, аз съм само една малка слаба жена и недей да ме пребиваш с думи, страх ме е, страх ме е, аз съм толкова беззащитна и когато се правя на силна, то е защото се опитвам да съм жива, а само изглеждам такава, но ако ме е страх от болката, дали наистина не съм жива.Кажи ми, ти който четеш това, жива ли съм, успях ли да го изхитрувам този живот, надвих ли себе си, жива ли съм или само изглеждам така.
(в памет и на Антония, която бегло познавах...)
Публикувано от mmm на 26.11.2005 @ 11:06:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 16
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 65021 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Ти, който четеш това.." | Вход | 19 коментара (56 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 11:34:42 (Профил | Изпрати бележка) | айдеее, пак ме объркахте с лирическата..)
всъщност това го пуснах в Други, но се появява като разказ, а аз разкази не умея да пиша..т
ъй, че бъди снизходителна към мен усмивчице ))
то всичко е по действителен случай разказано, но не бива да се абстрахираме и от авторовия поглед за нещата..) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 26.11.2005 @ 11:41:58 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica | тези "други" са много хлъзгава територия ;-)))
няколко неща опитах да пусна там, а те все се появяваха в поезия ;-))))))
тази, която не умее да пише разкази, сигурно е лирическата ;-)))) защото този е хубав :-))) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 11:35:38 (Профил | Изпрати бележка) | ми аз съм жива, щом докосвам клавишите )
sradev и антония и много други, така е, благодаря |
]
]
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 15:05:08 (Профил | Изпрати бележка) | последното sradev и освен него това което разбрах, живи сме и когато живеем за себе си..не егоистично, просто трябва да се ценим..
това е. |
]
]
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 19:13:51 (Профил | Изпрати бележка) | прав си, не го казах точно
а има разлика |
]
Re: Ти, който четеш това.. от Ra4el на 26.11.2005 @ 11:42:01 (Профил | Изпрати бележка) | nikoga ne mogem da sme sigurni, dokato ne poglednem otwyd , no dokato ima wyprosi, ima i giwot
|
]
Re: Ти, който четеш това.. от plamen на 26.11.2005 @ 11:56:05 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, л(И...)бра, защо така бе, хубаво е разказчето, пък и ти ли точно го хитруваш този живот...
Ето ти едно стихотворение за поздрав:
* * *
Поле, поле, безгрижен кръговрат
от прости вещества. В дълбочините
на мъртвите пулсиращият свят,
а горе пеперуди сред тревите.
О, всичко от това, което съм
след време в тази пръст ще се прелее.
Не питам вече смисълът къде е,
ветрец повявa сякаш в полусън.
Щастлив съм аз, свободен, споделен,
пълзя, летя, на шипка се преструвам,
аз облак съм, вселената е в мен,
дъждът е тя, чрез който съществувам.
Не, аз съм безначална самота,
която в съществата се преражда.
Идеята за бродещата жажда,
несретникът с напукани уста.
(Иван Методиев) |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 12:18:07 (Профил | Изпрати бележка) | мерси Ф за стиха на Иван Методиев, вчера, докато пиех чай от мента с един човек ми се завъртя като се прибирах към нас ей това - не е довършено, за това само част от него, като отговор на комента ти...
човекът, който все бързаше
за някъде
вътре в себе си времето бе спрял
не знам дали той го знаеше
но аз го харесвах
приятел, да, дявол го взел, трудно наричам аз някой приятел
но него нарекох и без да се замислям
и не зная защо а и не искам
човекът който все бързаше
беше много умен човек
доброволно избор си бе взел
да не помръдва времето
и от тук нататък неподвижно застинал
по инерция животът го бе взел
а пишеше красиви неща, някога
пишеше и за птици.....
............................ и т.н.
|
]
Re: Ти, който четеш това.. от plamen на 26.11.2005 @ 12:26:45 (Профил | Изпрати бележка) | Пишел за птици, ама някога, не ще да е бил умен, по-скоро обратното, пък и с тия инерционни моменти, кво да му коментираме...
Обаче бродещата жажда на Ив.М. си струва, нали? И, то се знае, умната!
|
]
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 12:52:51 (Профил | Изпрати бележка) | всичко негово(поне това което аз съм чела) си струва Ф. мир на душата му..разтъжи ме нещо ти с това че го спомена..и ей ти:
Родих се на тавана. Като плъх.
Израснах сред софийските бордеи.
И три мухи видях, три малки феи,
прашинки от божествения дъх.
И кацнала на кривия ми нос,
една от тях лениво проговори:
Почукаш ли, не ще ти се отвори.
Ще бъдеш ти неканеният гост.
И в мъки нека мине твоя ден,
защото тъй духът се извисява...
Какво е дух - се питам оттогава?
Да знаех, бих се чувствал извисен.
А втората ориса ме така:
Ще бъдеш ти грозникът, а в отплата
сред грозното ще срещнеш красотата,
но друго име дай й ти - тъга...
И нека триж светът те отврати,
преди да си прозрял онази тайна,
че грозното, доведено до крайност,
е вече красота... Или почти.
И ето, смях се чу - по този смях
аз изпълзях сезони и години...
А третата орисница дари ме
с най-висшето богатство - шепа прах.
пак Иван Методиев
толкова малка се чувствам понякога, толкова малка, че едва се виждам над земята, че се и чудя защо имам нахалството да искам да се виждам..
за писането изобщо не споменавам..
и ти умната, там ти си знаеш, с асист. и доц. и т.н. ))) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от butterfly (butterfly13@mail.bg) на 26.11.2005 @ 13:04:55 (Профил | Изпрати бележка) | Либричке,
разплака ме!
Брой и заради мен, моля те, напоследък май няма какво да преброя, това ме кара да се чувствам ужасена - от живота, от хората, от себе си, от всичко. Добре че ни остава ни да вярваме и да се молим, поне това. |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 13:14:16 (Профил | Изпрати бележка) | бътерфлайке, айде сега няма да се разплакваш, смени си цвета на косата и ме преброй и мен за приятел..
хармония ти пожелавам миличка и ето виж, аз ти се усмихвам )))
|
]
Re: Ти, който четеш това.. от butterfly (butterfly13@mail.bg) на 26.11.2005 @ 14:38:52 (Профил | Изпрати бележка) | Да, май имам нужда от боядисване.
Благодаря ти, страхотна си:))) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 15:03:20 (Профил | Изпрати бележка) | и се грижи за крилцата си, нежни са..
усмивка миличко ) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от Zen_ на 26.11.2005 @ 13:16:33 (Профил | Изпрати бележка) | Жива си, определено, Либра!!
Жива и красива,
умна и емоционална,
силна и слаба,
добра и любима,
жива си - а чрез теб
живеят още много други...
Благогдаря ти за поднесеното с толкова искреност четиво!
@}>--
_Z_
|
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 14:46:17 (Профил | Изпрати бележка) | като чета това Зен, направо ми иде да те разцелувам, ама ще те стресна )))
за това ти казвам - благодаря ти
Зен... |
]
Re: Ти, който четеш това.. от Zen_ на 26.11.2005 @ 15:39:52 (Профил | Изпрати бележка) | ... не се стряскам толкова лесно! ;) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 26.11.2005 @ 13:28:21 (Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/ | Това е.
Мисля си, че насилието, безсмисленото насилие което го има дори и в думите и идеите, е не напълно закърнял остатък от някогашният ни първобитен звяр.
Необяснимо е.
Някакъв зъл феномен.
|
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 14:49:44 (Профил | Изпрати бележка) | и аз си го мисля стефане..
атавизъм някакъв, който дреме заспал и нещо го събужда..
и то не е само насилието, всичко е в нас, а кое, как и защо се събужда е загадка..
понякога и една ключова дума свършва работа..и за добро и за зло..
но пък има цяла наука за това..те да му мислят и тълкуват..
благодаря че прочете и коментира.. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 26.11.2005 @ 13:34:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | имала съм такива моменти, в които напълно съм губела представа дали съм жива, какво е живот и както е смърт, често ми се объркват понятията и се взаимозаменят
струва ми се, че откакто срещнах магията на Кастанеда и неговите слова: "на тази земя има само един достоен противник и това е смъртта ... ", започнах да съществувам по-нормално в този смъртоносен свят
... преди време публикувах първата си книга с вярата и мисълта, че ще ме надживее, че ще остане нещо от мен и след като ме няма, и че ще има някой, който ще чете написаното и така по някакъв начин ще продължавам да живея ...
но напоследък срещам хора, които уж са ми били близки, които ненаужким са имали значителна роля в живота ми, а се разминаваме сякаш сме едва познати или дори се правим, че не се познаваме
така че откакто съм тук, в сайта, днес се навършва година и седем месеца, пиша за живите, за удоволствието от общуването тук и сега
;~) |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 14:58:23 (Профил | Изпрати бележка) | мигленка постигнеш ли хармония, постигнал си всичко за което може да мечтае един човек..
а ако срещаш такива хора, значи все още не си виждаща...съвсем, а и не забравяй че виртуала не дава добра видимост )
аз също се разочаровах в някого от женски пол, но я приемам всякаква защото знам, слаба е човешката същност, слаба е с завистта си, с желанието си да има, с порива си да е щастлива, да, дори това е слабост порива за щастие и така, но няма съвършени хора...
в душата да има любов, ей това е, онази вселенската любов.. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 26.11.2005 @ 15:13:05 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) нека последните ти слова са "и пътя, и истината, и живота"
дори само тях да казваш, и така да осветяваш и просветляваш, си е признак че СИ ЖИВА!
и не за първи път ми се случва да се почувствам така от твои думи, и вярвам, че и други го усещат - невероятно е, но с няколко такива слова някак АНИХИЛИРАШ всичко разочароващо, и това си е лечителство и за мен - форма на святост
така че - поздравявам те с традиционното "Бъди жива и здрава", което в контекста на това творение придобива особено звучене
;~) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 30.11.2005 @ 17:57:32 (Профил | Изпрати бележка) | благодаря ти за топлите думи мигленка..
всички да са живи и здрави.. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от Ray (bdoych@abv.bg) на 26.11.2005 @ 14:00:40 (Профил | Изпрати бележка) | Текстът ме провокира да напиша нещо. Но ме спряха думите:
"...и недей да ме пребиваш с думи...",
а може би това се канех...
и сега не мога да отговоря на въпроса на лирическата, но понеже и аз съм от тези, които прочетоха, реших да се включа...
Хора сме и страхът винаги ще го има. Животът за мен е в овладяването и разбирането. |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 14:52:18 (Профил | Изпрати бележка) | не знам рей...не знам, аз наистина не съм толкова умна, не зная какво е Животът, мога само да се досещам, но не збаравям да се съмнявам, защото всичко се движи рей.. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от somebody на 26.11.2005 @ 14:14:24 (Профил | Изпрати бележка) | Ще ми се да преброиш и мен Либрез. Целунах те. Топла си, жива си!
За Антония вечна памет и дано е щастлива някъде............ |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 14:22:54 (Профил | Изпрати бележка) | ти отдавна си преброена слабост моя )
разсеяно ми е днес нещо..то навън като пролет, що не взема да изляза да си походя из улиците, белким ме осени нещо весело.. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от somebody на 26.11.2005 @ 14:35:29 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да съм преброена )))) Навън е прекрасно. Разходи се и поемай слънце с красивите си жълти листа Слънчогледе! Веселки работи ще чакам да се родят. Ако не са веселки, приготвям лейката ;)))))
Аааааааа и да внимаваш с гарите и влаковете Либрез. Айде бегай на слънце ;))))))))) Аз оставам тук и съм от чистотата след малко, щото тая привилегия на мен се пада в къщи. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 15:07:49 (Профил | Изпрати бележка) | ей сега излизам с дъщеря ми за малко и белким фотосинтезирам некой слънчев лъч, ма ти за всеки случай ме полей поне веднъж таз вечер, та утре нещо веселичко да напиша )
или довереча, знам ли кога ше ме осени )))
ей съмбоди, обичам си те аз теб.. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от regulus на 26.11.2005 @ 14:54:50 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност и Антония е жива!.. Знаеш какво ще кажа... |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 14:59:20 (Профил | Изпрати бележка) | Липсваше ми, ще кажа аз..
идвай да ме сваляш на земята..) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от I_naistina на 26.11.2005 @ 14:55:46 (Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | започвах два пъти този коментар и два пъти на едно и също място се отказвах. Не посмях даже да цитирам това, което ме разтрепери най- много!
А е истина. Ти не само си жива, ами си и смела и силна...
Щом успя да го кажеш всичкото това!
Прегръдка, Либра! |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 15:02:19 (Профил | Изпрати бележка) | екстраверт съм за това..
или е преобладаващо екстравертното, щото то почти всички сме смесени типове..
обещавам нещо веселичко, няма повече тъжно да пиша.. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от Iokasta (Ioksta@abv.bg) на 26.11.2005 @ 16:11:59 (Профил | Изпрати бележка) | Изхитрувала си го и себе си си изхитрувала даже. Толкова добре го правиш. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от mikelle на 26.11.2005 @ 16:57:00 (Профил | Изпрати бележка) | Силно!!! Много е тьнка нишката на живота.Като перото ти. |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 17:02:18 (Профил | Изпрати бележка) | силно, да
както веднъж споменах тези със силните емоции изгарят по бързо и остава пепел и наистина е тънка нишката..
ти си сетивен човек mikelle
благодаря ти, че го коментира, а сега отивам да те питам нещо на твоя стих |
]
Re: Ти, който четеш това.. от mikelle на 26.11.2005 @ 18:24:23 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса това обрьщение ..."Ти, който четеш това"...много е силно вьзхищавам се на таланта ти.Честно!!! |
]
]
Re: Ти, който четеш това.. от Dentchev (p_dentchev@yahoo.co.uk) на 26.11.2005 @ 17:50:47 (Профил | Изпрати бележка) | Права си, либра, все на едни и същи вълни я караме. |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 17:55:00 (Профил | Изпрати бележка) | така се получава май денчев
дали е за хубаво това? |
]
]
]
Re: Ти, който четеш това.. от copie на 26.11.2005 @ 18:57:41 (Профил | Изпрати бележка) | Силен текст! Жива си, естествено :))) Просто никакви съмнения! :))))))) |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 19:06:06 (Профил | Изпрати бележка) | копие, ама ти чете ли го ))) - този става за четене )
ми, приличам на жива..ше пробвам да се ощипя, ааааа жива съм копие ))) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от rajsun на 26.11.2005 @ 21:06:16 (Профил | Изпрати бележка) | :))))
Усмивка!
Няма как да изпиша мустак! |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 26.11.2005 @ 22:09:48 (Профил | Изпрати бележка) | райсън ама ти се усмихна, брейй браво, зарадва ме искрено!
брой все едно си го изписал )
благодаря ти, блюдце мое.. |
]
Re: Ти, който четеш това.. от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 26.11.2005 @ 23:10:01 (Профил | Изпрати бележка) | Охо!
Жива, и то йощ как!
Романтична, и то йощ как!
А твоят текст ме натъжи малко....
Ади, ся штъ разсмея на дзиленуту цвети!
:-* |
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 27.11.2005 @ 00:00:16 (Профил | Изпрати бележка) | като спомена за романтична ей сега дадох за публикуване нещо май романтично, ама кой знае кога ще го публикуват
плацебо, голяма работа си ти ))
нема ме на кю щот се разсейвам да пиша стихове ) |
]
Re: Ти, който четеш това.. от Amar (amar4e@yahoo.com) на 27.11.2005 @ 11:22:42 (Профил | Изпрати бележка) | Жива си и още как! Докато стопляш сърца, броиш приятели, обичаш... а помисли си само колко хора, които не са вече на този свят, още живеят в сърцето ти... чрез спомена и обичта ти за тях...
либра!
|
Re: Ти, който четеш това.. от libra на 27.11.2005 @ 18:30:54 (Профил | Изпрати бележка) | тук не става въпрос за другите амар...
for myself..тук става въпрос за мен..разбираш ли, за мен и за това как човек открива себе си и прави нещо и за себе си...ей sradev го е казал най точно..
както и да е, благодаря ти )
амар ) |
] | |