автор: CRAZYCHEAT

Съмваше се.
Поредната нощ пред pc-то вече привършваше.
Човекът зад монитора не изпитваше все още нужда от сън , макар че вече бе 7 и нещо и той бе направил около 12 часа on-line.
Беше свикнал на подобни дежурства , дори им се наслаждаваше понякога , когато имаше интересни хора , който също като него да будуват.
Тази вечер беше специална.
Той бе открил , че светът , в който живее е безсмислен , че единственото му удоволствие е да цикли пред pc-то и да се зомбира все повече и повече докато мозъка му прегаря под вредните лъчи излъчвани от любимото pc.
Неусетно докато яхнал Mozzilata , той разглеждаше поредният сайт , се случи непоправимото.
Очите му ( единствената част от тялото му , която неможеше да се справя добре с дългите нощни ) се затвориха , дясната му ръка стисна инстинктивно безжичната мишка , като удавник сламка , а лявата зае изходна фаза над копчетата "S" и "D" спомняйки си първото заучено движение на Star Craft.
Всичко бе както винаги спонтанно.
След 3 секунди той бе дълбоко заспал.
Душата му се рееше в необятните кътчета на Валхала трупайки благоразположение за Один , очите му бързо се движеха под плътно затворилите се клепачи.
Той сънуваше , но сънят не бе обикновен.
Той беше последният сън в живота му.
Вярата му в Господ бе колкото и в Големият Взрив.
Денят свърши.
Навън се смрачи.
Обичайното време за събуждане бе дошло.
CRAZYCHEAT обаче не се събуди.
Нито сега нито никога.
Облъчването от PC-то , което с години бе поемал мозъка му най-накрая бе нарушило крехките невронни връзки в мозъка му.
Последният му сън бързо премина във влудяващ световъртеж от всичките мисли , спомени , игри и разговори , който бе водил през живота си.
Спомни си отлично първия път , в който бе докоснал клавиатура , макар че беше на обикновен 8 битов Правец , спомни си и все още чисто новите му безжични слушалки , който стояха на главата му предпазвайки го от вредните звуци от околната среда.
Той изчезна.
Душата му се отдели от безжизненото тяло , което дори и в предсмъртния си час инстинктивно натискаше копчето на мишката и пое по новия си път.
Но не нагоре към въображаемия рай или надолу към илюзорния ад.
В Легендата за Зеления Дракон , той не бе станал все още нито Дявол нито Ангел и нямаше достъп до тези територии.
Душата му се скиташе години докато не реши да се върне на Земята.
Там хиляди хора подобно на него бяха умрели от умствено претоварване.
Диагноза за лудите gamer-и по pc-клубовете , която бе изцедила живота от телата им.
Той се огледа тъжно - душите на заблудените деца не бяха свободни като неговата , а не бяха и в Ада или Рая.
Приживе той бе известен със познанията си за хиляди кодове за огромно количество компютърни игри и сега бе дошъл моментът да ги приложи.
Докато умираше той се бе вкопчил толкова силно във верния си безжичен мишок и в wireless anti rsi клавиатурата си , че когато душата му се отделяше от тялото техният виртуален аналог тръгна с него.
Той отвори конзолата и въведе първата и единствена команда :
`God
Натискайки свещенният Enter той почувства как нови и неподозирани сили обладават душата му.
Кодът бе активиран.
Същността му се бе променила.
Сега той имаше достъп до всяко pc на планетата и до душата на зациклящия свързана с него.
Неговата задача бе да предотвратява с божествените си сили израждането на младото поколение.
Неговият дълг - да спасява душите им.
Неговата същност да бъде Бог на Виртуалното пространство.
Unlimited access to all the software & hardware all over the world бе изписано със златни букви от долния край на клавиатурата му.
С безжичните си слушалки възприемаше всички псувни по адрес на интернет доставчиците из целия свят и това бяха молитвите към него.
Неговото име бе CRAZYCHEAT и все още е !
Beware I am watching you !
EN TARO ADUN