Дълго те измислях.
Несбъднат и съвършен.
Уморих се и реших
да те разкажа.
Безпосочният вятър
дърпа струните в мен
и нежно ги настройва
за адажио.
Крадях те от съня си
и цялата ти се отдавах.
Сега те преболях
и ми е зимно.
Ще те измисли друга.
Не бива да оставаш.
Не слушай вятъра -
наивно е.