Остаря младостта ми.
Гали ме сребърен вятър
и скубе косите ми
тъжния ден.
Често присядам до
самотата си...и преглъщам
сълзите и.
Помня.Отгледах я някога
в грях.
Сега какво да направя?
Как да засипя вината си
с прах?
Ще намеря ли смелост
като мъдра старица
да попитам мечтите си..
Права ли бях?
Недоносих любовта си,
когато бях млада и
тя под стъпките ми,
като тревичка -умря.