автор: fightingone

След всяка зима
дърветата са така ударени
от студа, от снега, от прозрачното слънце,
че се чудя, кое чудо разлиства листата им
и защо пъпките им покълват напролет.
Чудя се.
Ноември е измамен месец, мъглив, мрачен, проклет;
през ноември лесно загиваш.
Дори онези упорити листа
в крайна сметка падат
и потъват в пръстта.
И небето се срива отгоре им
в сиво.
Всяка зима така удря дърветата,
а те се разлистват
напролет
отново!