автор: starec

Защо си, рибарю, със ситната мрежа?
Тук няма море и риба не плува.
Защото, девойко тънка и нежна,
душата ми иска теб да ловува.
За нея земята е вир до коляно,
а в него се гмурка твоето тяло.
Душата е слаба и с рибата-мряна
пак те забърка в някакво цяло.
Човече-рибарю, с мрежата ситна
мене ли мислиш лесно да хванеш?
Птица ще стана, с облак ще литна,
теб ще оставя сянка да храниш.
Дойде ли време плячка да стана,
друг със очите мрежа ще сплита
в плетка такава - с кътче за рана.
И да изгарям, и да съм сита.