автор: Sarah

Щом въздухът се умори да бъде вятър
и щом сълзи в очите ми преседнат
полягат бели сенки във косата ми
опитват в думите ми да се впрегнат.
А те угаснали и полумъртви
омиротворени и свободни
обърнали са се навътре
към място тихо и просторно.
Там белите ми сенки ще полегнат
със времето във мен да пофлиртуват
а думите отвъд ще се пресегнат
и после аз ще отпътувам.

* Вдъхновено от "...и този" на daik