Усещам ритъма на тътена
и чуруликането на дете в количка,
тактуващо желанието си за биберона...
Минаващия грохот на трамвая, самолета
и римите убягват на ухото ми...
Накъсан ритъм, неравноразделен -
почне, па свърши,
друг иде,
стар и нов
отнейде ...
Поезията ми
е свят от образи ритмични,
от стържещо изстрелващи,
гръмливо мелодични
и от заглъхващия, все по-бавния,
и от задъхано забързващия, младия,
на барабанно-тъпанно дълбокия, лиричния,
от най-бездънното извиращия,
личния.