Исках да изтрия себе си,
но нещо гумата ми се прецака.
Май са я направили от хляб,
на трохи се разпадна
и сега гълъбите от площада
ще я изкълват,
къде да си търся друга,
шкафа на миналото не се отваря,
скърцат пантите на времето,
тоя гробар
пак не ги е смазал.
Боли ме главата,
там някакъв бръмбар
ми е влязъл,
нарисувах пеперуда
на гърба на едно хвърчило
и я пратих на Господ.
Дано най-после се сети,
че друг живот ми е обещавал.
А във яката ми
вали неразумност
и вече подгизнах цяла.
Ще взема да се застрелям,
и да живее хлябът!