автор: Fanagoria

Защо ли всички чакаме
рождената си дата
с такова нетърпение?
Защо ли тъй се радваме
на гостите, цветята...
Нима са от значение
тез щедри пожелания
за радост, дълголетие,
пред мисълта проклета,
че тоя ден, рождения,
бележи без съмнение
година,
втора,
трета...

Защо ли я празнуваме
таз мъничка трагедия -
красива,
неизбежна...
Една сълза, отровена
от билките на спомена
и тайната безбрежна...

Нима не забелязваме,
че в този ден прегазва ни
илюзия за щастие?
Че детската му истина,
от дните ни разлистена,
в измама е прераснала?...

...


Защо ли всички чакаме
рождената си дата
с такова
нетърпение?...



___________________________________________________________________
P.S. Моля ви да не бъдете много критични - това стихотворение писах на 14-тия си рожден ден, докато гостите се забавляваха в другата стая. Искаше ми се да съм го написала днес - затова го пуснах.