автор: alisa

Изобщо не прилича на любов.
Щурците никога не са я пели.
Ноември перманентно е готов
да стопли тия никакви недели,

да седне да разкаже (На кого?),
че зимата си има край напролет,
че краят и завършва със гнездо,
което ще дочака нечий полет.

Пръв щъркел може и да долети
понякога във бялото на зимата.
От щъркели понякога боли...
Това не е любов, а минало.

Прилича малко на измръзналото псе,
което пред вратата ми се моли.
Седи и май не знае накъде...
Очаква явно аз да му отворя.

Да му отворя - розов сериал.
Ще маха благодарно със опашка.
На мен ще ми е много, много жал...
И ще му шепна - няма страшно.

То страшното тепърва предстои.
История за студ и куче...
А Господ си кротува и мълчи,
и чака случай, за да може да се случи.