автор: condor

Тя наштъ ней зъ ръзпраяни,
ино времи одяйми нъ училиши ду трети клас
ни можайми дъ съ нъучим дъ читем и пишим
и сига ощи си сричами

щот трявъши дъ одим нъ пулету
кой ши тъ устай дъ учиш
тугас бяйми гладни - биз пъри
нямъши кво да идЕми.

Посля почнаа Вуйнити,
устанъйми биз мъжети
одяйми дъ урем на пулету с вуловити
барабар с дицата - бебятъ.

Нъ някуй мъжети им умряъ
устънаа нъ фронтъ
моъй съ върнъ жив
амъ додаа куминистити
и пак гу зеа на йъзувира
дъ струи.

Три гудини гу държаа
ич ни гу пускаа.
Пък ас съма с дицатъ
чи и офцети и нъ пулету
одяф да ура с кравити.

Ох, тя ней зъ ръзпраяни мойтъ,
амъ нъли сига вий сти дубре?
Гледъйти дъ съ слушъти и дъ съ ръзбирати.

После дицата пураснаа,
тръгнаа на училищи
Онйъ старийъ гу пуснаа
и малку съ пуупраяйми.

Зеа ни сичку - кунети, кравити
уфцети, нивити...
Ъмъ по-убуу станъ...
Чи пуне малку си пучинайми
и вечи гладни ни сми устанъли.

И дицатъ съ изучаа
стънаа учитяли и лекъри
отидаа ф София
и вечи много ни си идът тъдявъ.

Мъ нас старити нидейти дъ нъ мислити
тя наштъ вечи свършъла
важнуту й вий дъ сти дубре
Пук нас старити -
кучитътъ нъ йали.


Забележка:  Ето един разказ на човек без правоговорна култура.
Може ли такъв разказ да се обърне в книжовен език бе да загуби силата си? Аз не се наемам да го преведа. Предпочитам да го пусна в нередактиран вид.