автор: alisa

Това му се е случило на друг.
Не е възможно аз да съм в сюжета.
Вървяла съм на себе си напук,
а после се оказало, че кретам.

Измисляла съм си любов, нали
разказват, че на всекиму се случва.
Дори и позволих да ме боли
и после да разлае седем кучета.

Разказвах, че след седмото небе
се случва непременно осмо чудо,
че всеки смях от няма накъде
накрая се превръща в малка лудост.

Разказвах и забравих, че така
не може и не му се вижда края.
И приказката взе, че обося
и после се разказа в друга стая,

където не се раждат чудеса,
но пък от сигурност тежи таванът.
Не пада той, но някаква сълза
горчи от страх, че пак е сбъркан замъка.

Това му се е случило на друг.
Не е възможно мене да ме има.
Умира приказчицата от студ,
недоразказана. Или от зимата.

Или от разни други нещица...
Те тостовете вече са изпити.
Дочакам ли да дойде пролетта -
ще я изпеем със щурците.