| Постели ми малко любов.
Достатъчно да ме обвие, като в утроба.
Повярвах, че има ден във мига и е смисъла на живота.
Показа ми я в твой вариант.
Непълна с блясък изкуствен
отредена само за мен,
за теб хляб мухлясал и вкиснал.
Постели ми малко любов.
Като начало на безсмислена приказка.
Потъна в живота си пременен
оголвайки душата ми от дреха прокъсана.
Ще я допиша по моя си начин.
Изгубил си време все пак.
Задъхан от скука, погнусен в битие,
събирано дни с липсващи дати,
между празници , делници
от безвремие на часове и минути,
но все пак магьосник в недописани приказки.
Публикувано от aurora на 21.11.2005 @ 13:08:47
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Скука в скуката" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Скука в скуката от PAWLETA на 21.11.2005 @ 17:19:04 (Профил | Изпрати бележка) | Мерси за поздрава Мойсей.
Аз си харесвам най - много заглавието. :)))) |
]
Re: Скука в скуката от mojsei на 21.11.2005 @ 18:51:32 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | В този текст, а и в много други, ти показваш едно рядко срещано качество - да описваш екзистенциални процеси. Ако това нещо не бъде развито и по твоя линия чрез избистряне на изказа, и по линия на критиката, т.е. на мен, защото аз зная какво пишеш, то тези, които ти поставят тройки ще продължават да имат формални основания да те поучават, без да знаят какво ти казват. За целта ще направя текст, който казва същото, което си написала, но в друга форма, като начало на диалог с теб.
Благодаря! |
Re: Скука в скуката от mojsei на 22.11.2005 @ 13:47:30 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
А приказката ни, в приятелство родена
Как се изплита тъканта на любовта?
Ти знаеш ли?
Ти можеш да кажеш,
че си влюбена,
но как се прави радостта?
О, да! Ти си права!
На теб ти е достатъчно
да си щастлива,
което установяваш безпогрешно.
Но въпросът е в това,
че когато си влюбен,
т.е. когато си щастлив,
да можеш да запазиш щастието
и това налага
да знаеш как се прави това!
Признай си, че не знаеш!
И точно затова искаш
аз да ти постеля
утробата на човечността,
за да я съпреживеем двамата като любов,
а с теб се обичаме от толкова време,
което е доказаелство
за нашата вечност,
събрана във възела на цялостния миг.
И с ясна, избистрена мисъл,
родена от изблик на вяра,
в живота посочваш ми смисъл,
разбрала уникалната за двама ни мяра.
Но този момент е интимен –
открива с в заряд съкровен,
защото е плод на труда ни взаимен,
показван чрез стих откровен.
А приказката ни, в приятелство родена,
не знае, що е скука,
че ти за мене си сгодена,
а тя за продължение чука.
|
| |