Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Две стихотворения
(1)
Любов
Тази нощ пробуждах се на два пъти
и до прозореца примъквах се, фенерите навън,
от фраза откъс, изречена насън
свеждайки на "не", подобно многоточие
не ме утешаваха и те.
Сънувах, че си бременна, и ето,
живял далеч от тебе толкова години,
аз чувствах своята вина, и ръцете,
опипвайки корема радостно,
на практика докосваха ми панталоните
и ключа на лампата. И влачейки се до прозореца,
аз знаех, че те изоставям там сама,
във мрака, във съня, където търпеливо
ти чакаше ме и не ме винеше,
когато аз се връщах, умишлено прекъсвайки съня.
Защото в тъмнината - там продължава туй, което
прекъснато било на светло е.
Ние сме венчани там, ние сме онези
двугърби чудовища, и децата ни
са само оправдание за нашта голота.
Във някоя бъдеща нощ
ти пак ще дойдеш уморена, слаба,
и аз ще видя дъщеря си или пък сина,
още не наречени, - тогава аз не ще посегна
към ключа на лампата и не ще отдръпна
пак ръката, защото нямам право аз
да ви оставя в царството на сенките
безмълвни, пред живия плет на дните,
изпадащи в зависимост от светлината на деня,
със моята недосегаемост във нея.
(2)
* * *
Облича си тя чорапогащника, и настъпва есента;
навсякъде плътен найлонов дъжд.
И колкото повече асфалтът е бесен на ямите,
толкова полата е по-дълга и по-остро токчето.
Сега само двете колони белеят в бельото неловко.
И напуканата колонада покрита със бурени.
От всякаква гледна точка, вече по-бедни сме
с едно Лето Господне, особено - заедно в него със тебе.
Сега, ако нещо прошумоли, това е - звукът от заминаването
на нечии войски, независимо кои,
само плющят знамената.
И по-добре да повикаме по име сезона годишен,
ако топлината му не можем да удържим.
Но, както изглежда, не могат да се различат
пръстите от клавишите, дето чакат бемола,
пращейки с хрущялите.
И в стаята шумно се втурва морският въздух
- от нищото може би идващ при нас.
Публикувано от aurora на 21.11.2005 @ 14:05:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Йосиф Бродский" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Йосиф Бродский от Ufff на 21.11.2005 @ 21:33:35 (Профил | Изпрати бележка) | Ако трябва оттук да си избера един израз само, той ще е "и децата ни са само оправдание за наш'та голота". |
Re: Йосиф Бродский от Marta на 19.05.2023 @ 11:16:54 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Я дважды пробуждался этой ночью
и брел к окну, и фонари в окне,
обрывок фразы, сказанной во сне,
сводя на нет, подобно многоточью,
не приносили утешенья мне.
Ты снилась мне беременной, и вот,
проживши столько лет с тобой в разлуке,
я чувствовал вину свою, и руки,
ощупывая с радостью живот,
на практике нашаривали брюки
и выключатель. И бредя к окну,
я знал, что оставлял тебя одну
там, в темноте, во сне, где терпеливо
ждала ты, и не ставила в вину,
когда я возвращался, перерыва
умышленного. Ибо в темноте —
там длится то, что сорвалось при свете.
Мы там женаты, венчаны, мы те
двуспинные чудовища, и дети
лишь оправданье нашей наготе.
В какую-нибудь будущую ночь
ты вновь придешь усталая, худая,
и я увижу сына или дочь,
еще никак не названных, — тогда я
не дернусь к выключателю и прочь
руки не протяну уже, не вправе
оставить вас в том царствии теней,
безмолвных, перед изгородью дней,
впадающих в зависимость от яви,
с моей недосягаемостью в ней.
1971 г.
Она надевает чулки, и наступает осень;
сплошной капроновый дождь вокруг.
И чем больше асфальт вне себя от оспин,
тем юбка длинней и острей каблук.
Теперь только двум колоннам белеть в исподнем
неловко. И голый портик зарос. С любой
точки зрения, меньше одним Господним
Летом, особенно — в нем с тобой.
Теперь если слышится шорох, то — звук ухода
войск безразлично откуда, знамен трепло.
Но, видно, суставы от клавиш, что ждут бемоля,
себя отличить не в силах, треща в хряще.
И в форточку с шумом врывается воздух с моря
— оттуда, где нет ничего вообще.
ТЯ изпъва чорапите си и настъпва есен -
плътен найлонов дъжд вали
и колкото повече чезне асфалтът от дупки,
по-дълга става полата и, токчетата и по-остро чукат.
Сега само две колони белеят неловко в бельото
Обрасва голата вратичка в треволяк.
Отвсякъде погледнато- ставаме все по-бедни,
с едно божие лято, щом сме заедно е по две;
Сега, ако нещо потрепне, то ще е заминаване
на войски - без значени кои, накъде...
само знамената им ще пърпорят
Но, ето че костите от клавиши, които очакват бемола,
не е вече по силите ни да различим -
и портичката взривява бурно въздухът на прибоя -
който иде от нищото, накъдето вървим
|
| |