автор: Rumir

- Ооооо..., Батка!
- Къде се губиш бе, майна?
- Маам гащи по широкия свят. Паднах вече на 25.
- ??????
- Възрастовата граница. На гаджетата...
- Агнешко ти се прищяло, а? Брей да ти се не види. Нема ли да ти приседне...
- Сърнешко бе. Ще ми приседне друг път. Знаеш ли колко е крехко? Особено като му сложа от моите си изпитани с годините подправки и мерудийки. Ти от кога не си опитвал?
- Не е за приказка. И как ги праиш тия работи?
- Да те светнем. Изкарваш курсове за авджия. Най-добре е при някой Гларус, с дългогодишен опит по морето. Направо са академици в областта. Купуваш си ловно снаряжение и подходящи маскировъчни дрехи. След това почваш да практикуваш. В седмицата поне веднъж. Само избираш подходящото място за ловен излет. Я некое готино кръчме, я пиано бар. Ловуваш вечер, или късно вечер, по тъмницата. Когато потайните горски животинки излизат на водопой. Единственото условие е да имаш не повече от петарка в джоба. Бира за тебе и голяма водка с кола за сърничката. Те жадни милите. Не се чака много на пусия. До десетина минути. Пушката винаги трябва да ти е в готовност. Идва дивеча, гърмиш един път само, после го меташ на рамо и бърже се спасяваш у бърлогата. По некога се налага да се спасяваш само бърже и директно у бърлогата обаче, без млада кошута.
- Е що па бърже и директно?
- Щото стават и сакатлъци. Сърните майки и те жадни бе. И сърните лели. Ми и сърните баби. За такива случаи винаги си нося в джоба два три бронебойни патрона. Безотказни са. Целиш в десетката и на място. Месо за цяла зима имаш. Че и на приятели мое да дадеш некоя мръвка като ти писне. Аз, Батка нали отдавна съм се запасил, само ги отстрелвам. Оставям хиените да пируват, аз се изтеглям на прибежки. И това не е всичко. Нося си и по две три гранати за всеки случай. Навъдили са се едни шарении, ни го знаеш големо ли е, малко ли е, мъжко ли е или женско. На птицечовки и торбести ми мязат. Метам лимонката и сменявам веднага ловния район.
- Довечера къде си?
- Аааааа, Батка, два три месеца не мърдам никъде. Ша си кютам дома.
- Що така бе?
- Ближа рани. Целия съм гипсиран и бинтосан. Три седмици как вече не съм ял като хората. Докторите са ми оставили само една мижава дупка на устата да мога да пия попара със сламка. И малкия пръст на лявата ръка, ей тука така да мога да щрапам по компа и да ти разправям. На последния лов претърпях трудова злополука - нали се сметам за професионалист па и аз. Прицелих се в едно такова младо и красиво животинче с влажен поглед. Сам саминко си седи на отсрещната маса. Викам си, сега ще дойде на извора, прежадняло ми се вижда някак така. И почвам да си представям крехкото печено. Да, ама то не ще да идва и това си е. Издал съм си засадата, видяло ме е, уплашило се е сигурно. Ма то като се е уплашило, си спомням от курсовете по ловджийство, да взема аз да отида при него, щото сърчицето му трепери от страх и съвсем не мисли да бяга. Отивам и сядам при него. То верно не бяга. Гледа ме, усмихва ми се, обаче си трайка - не обелва и думичка. Е, много се е уплашило , ще трябва да го успокоявам. Тъкмо протягам ръка да го погаля по бузката, изневиделица се появи един сръндак. Ама сръндак ти казвам - с ей такъв врат. Рогите и копитата му от 24 каратово злато. Очите му святкат, от ноздрите му пламък и дим излиза. Веднага го оценявам - мое да стане ловен трофей за първа награда по световните изложения. За отстрелване е, хич не е за изпускане. Как па до сега още не са му видели сметката. Да се върна ли за пушката, щот се улисах и си я забравих... Освен това нещо като в любовен период ми се вижда. Май да пази некоя живинка от такива баш авджии, като мене. Де ли ще му е самката - неволно поглеждам към кошутката и истинктивно си прибирам ръката........
Усетих само удара с глава и първия къч на сръндака. После видях безброй звезди и .......тъмнина. Свестих се чак у хирургията. Те добре ме закърпили ората.
- Сега как си, какво ще правиш?
- Зарезвам занаята, Батка. Не е за мене. Оръжие, боеприпаси, па и лични предпазни средства. Едно лично предпазно средство кинтара стана бе. Ей на, виждаш - и доктори, гипс, бинтове, специализирани диети. Скъпо ми излиза. Децата ми кой ще ги рани? Бърлогата ми и тя, като Петте кьошета станала. Много входове, много изходи. Непрекъснато некоя животинка влиза или излиза. Голямо течение става. Се настинал си ходя. Писна ми. Ша ритам вратниците да я затварам вече. Квото се случи вътре в капана - това ще да е.