автор: TheNight_Knite

Боже, колко са красиви!
Колко живи са очите й!
Краката ми се подкосиха.
Онемях.

Изгубих се.

Защо ми трябваше
да срещам тез очи,
пронизващи в гърдите ми до спиране?
Опияниха ме в един единствен миг -
завинаги.

Презирам се.

Защо ми трябваше
да пускам тез очи
да си отидат нецелунати,
недообичани и непознати?

Как да живея без най- сините,
без най- красивите очи?
Прости ми, Боже.
Съгреших.