Едно време кучето си беше куче и си тичаше по поляните, лаеше по всичко, което срещне, пиеше от първата срещната локва, ядеше каквото му подхвърлят или което догони....
Цивилизацията порастна, изяде поляните, разфасова яденето, опакова го в непрозрачни за миризмата опаковки, построи пещери, напълни ги с изкуствени миризми... и прибра кучето при себе си.
И кучето започна да ходи с пуловер зимата, да се стриже през лятото, тури си шапка и очила, взе да побелява, оплешивява. Започна да боледува от всички човешки болести: къде порок на сърцето, къде удар, сладкомания, капризи....
Дори бездомните кучета, организирани в глутници, си пазят кофата за буклук - майка хранилница, отпъждат нахалните, които им подяждат дивеча.
Хайде довиждане, т.е. Бау-бау,
защото цивилизацията ме гони да бъда след 3 часа на 200 километра оттук.