автор: diana

За миг се изкуших...
да те прегърна,
но не посмях
да сторя крачката напред.
Макар че щеше
сигурно да ми отвърнеш,
загубил над себе си контрол

За миг се изкуших...
да не те изпущам
тъй лекомислено
от своя жизнен път.
Че много е да искаш две срещи
само за един живот.
Но не посмях - от страх
да не объркам верния си кръстопът

За миг се изкуших...
но спря ме разумът ми.
И не посмях.
Опарено ръце отдръпнах.

Запазих две гнезда.
Загубих още малко вяра
в неземни принцове и чудеса...
...до някой следващ (може би) живот...