автор: gumbert

Когато край дома пресъхна вирът,
Със нея заедно поехме за вода,
Чухме, че имало някакъв ручей,
И се впуснахме в търсене.

Вървяхме като на разходка
(Невинна, обаче лъжа туй оказа се),
След ливадата, бе само гората,
А вечерта бе мразовита, но хубава.

Гората есенна ни канеше
На луната да се полюбуваме
(Ни вятър имаше, нито пък птици
Всред дърветата със клоните оголени).

Но, ето че пристигнали в гората,
Изведнъж решихме, като горски духове във нощен час,
На криеница да си поиграем
С луната, не бързаща заникъде.

Разбира се, тя ни намери
Всред сенките на полунощни клони.
Но преди туй, обгърнати от тишината,
Дочухме ромона на ручей изведнъж.

Той бе толкова наблизо,
Не криеше той своето богатство,
И пръските му бяха бисерни,
Водите му - сребро.