автор: fightingone

Непрекъснато слушах за жертвите
които родителите ми правеха.
Малки почти ежедневно
Големи при необходимост.

Да ме имат означаваше да се жертват. Да излизат без мен.
И като похлупак на всичко, образованието ми:
училищни униформи, уроци по цигулка,
рецитали, допълнителни консултации.

"Ако не е едно, ще е друго.
Надяваме се, че заслужаваш." Заслужавах ли?
Речникът потвърди моите съмнения:
"Жертвоприношение, ритуално убиване на човек
или животно с цел омилостивяване на божество"

Жертвоприношение. Не, не го заслужавах.
Цялата тази кръв заради няколко дипломи.