автор: angar

Митуша, Митуша, ранено момиче!
Вдигни се, движи се, върви!
Митуша, Митуша,
служебното куче
е вече по твойте следи!

Тълпа полицаи, наемни убийци,
отрепки от моя народ,
вървят и претърсват горичките -
жадни
да вземат и твоя живот!

Но ти не попадаш в ръцете им гнусни -
за мъки, за гавра и мъст.
Целуват цевта
нецелували устни.
Куршум във устата. И смърт.

Митуша, Митуша, невинно момиче!
Аз плача от обич и гняв!
Пред твойта могила,
пред твоята участ,
кой може да бъде дребнав!

Пред твойта могила сега коленича,
обхванат от тягостна скръб.
Продадохме всичко,
предадохме всичко -
напразна бе вашата смърт!