автор: ziu

eто
когато се спускаш
по тези редове

а всичко е вече замръзнало

аз изпитвам вина за
откраднатото

а вниманието
е крехка съставка

понякога
има формата на снежинка

или
приета на доверие
благородна лъжа

и си вадя зрението
като миниатюрист

защото да не ослепееш
е белег на немърливост

и опипвам вече всяка дума
с ръцете си

защото
още имам спомен за тялото ти

подобно на плодно дърво

а това в снега
са само череши

сини като небе