автор: x_ahav

Играят си ръцете ти със въздуха.
Ръцете ти са винаги петструнни.
Хипнотизирам се във тази музика,
Не виждаш ли, че тя е като паяжина.
Наказа паяците да скучаят.
Жужа под стъклен похлупак, подмамвам се,
че границите трябва да си видими.
Къде намират толкова невинност
ръцете ти? От толкова движения
във тъмното треперят силуети,
фосфорецират няколко предчувствия,
светът е крехък, чувам звън на счупено.
И на камбани звън, и звън от пълни чаши.
Обтича се луната като медена.
Вървя на сляпо, само че ръцете ти
накрая пак ме карат да проглеждам,
да стана жажда, и море, и пълнолуние...
Ръцете ти са винаги петструнни.