Няма слънце над мен, нито лъч, нито знак…
А в нощта - накъдето погледна -
виждам пропаст бездънна, изпълнена с мрак...
Тази Пролет - за мен е последна!
В този свят тъй жесток, като тежък хомот -
се усещам ненужен, излишен...
Но с последните капки на своя живот -
стих последен реших да напиша.
Не мечтая за Рай и не вярвам във Бог!
В своя Бог, във душата, се моля.
Нека бъде за мен този стих - некролог,
мой завет и последната воля!
Тез, които обичах, за които живях -
все така нека бъдат красиви...
Нека слънцето винаги грее над тях...!
Нека бъдат в живота щастливи…!
Нека бъде за вас слънчев ден, моят дар -
вам усмивка и обич оставям...!
И последният въглен, последната жар
на сърцето - на вас я дарявам.
Те да бъдат за вас светъл спомен от мен,
в тази Пролет на моята Есен...
Вам оставям във дар тоз последен рефрен -
тъжен стих, на последната песен...