"И ако поискаш да ме забравиш,
позволи да те родя
като сърна върху снега...
И забрави ако можеш."
.........
Защото студът е последната спирка.
и автобусът пътува към зимата -
само чаша със чай ти нося
и никаква друга утеха.
Аз съм твоята зимна любов.
Неочаквано е.
И дрехата -
дето със нея ще тръгнеш на път.
И ще стискаш ръката ми
вместо билет.
И какви думи искаш да ти кажа?
Всички думи разсипах небрежно през лятото.
Остана само най- важното -
а то е мълчаливо и неизбежно
като пясък.
Няма да се отроня от очите ти,
ще запомня последния стих на живота си.
Аз съм твоята зимна любов,
ти си моята пряспа небесна.
Само си мислиш, че ще е лесно...
И забрави, ако можеш.