Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Той идва сутрин още преди да отвориш очи и безцеремонно навлиза в теб.
Ти се опитваш да се бориш с него, но той вече те води в кухнята да му вариш кафе, да му приготвиш закуска, припалва ти цигарата. Гони те да му избереш дрехи, да му изплакнеш лицето, напудриш.
Раздава наляво и надясно команди, ръчка те за щяло и нещяло, подгонва те с камшик да правиш едно или друго. Мести заспалите ти крака насам-натам и все натяква "По-бързо!"
Сутринта си мислиш, че е само твой. Понякога дори е усмихнат, лъчезарен, весел. Но по-късно виждаш, че непрекъснато флиртува с другите, ревнуваш го по малко, после повече и повече. Ако е по-лош, то до вечерта ще го намразиш.
Понякога те обсебва изцяло. И точно тогава забелязваш, че не е твой, че дори не го е еня за тебе.
Понякога ти се удава един миг да избягаш от него. Но той ревниво пази своята територия и пак навлиза в теб с шум и трясък.
Сутрин те храни със сочни надежди, на обед те залъгва с дребни успехи, но вечерта тегли чертата на вината и пак оставаш на гладно.
Опитваш се да заспиш, но той все ще извади няколко парцали, да ти натяква, че не са доизпрани.
Като малко дете е - иска и иска. Само когато дава е стиснат.
111105
Варшава
Сладар
Публикувано от BlackCat на 12.11.2005 @ 11:09:19
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.63 Оценки: 11
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 86973 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Нахалника" | Вход | 13 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нахалника от Nika на 12.11.2005 @ 12:20:53 (Профил | Изпрати бележка) | Всяка фраза е изстрел в десятката.
Не му се усмихвам на нахалника, защото
"... че не е твой, че дори не го е еня за тебе."
Поздрав, СРадев, блага е мъдростта ти :) |
]
Re: Нахалника от copie на 12.11.2005 @ 12:28:11 (Профил | Изпрати бележка) | :)Само когато дава е стиснат. :)))
Абе такъв е отначало докрай :(
Ама човек някак свиква... и го заобичва :((
|
Re: Нахалника от Nika на 12.11.2005 @ 12:48:38 (Профил | Изпрати бележка) | Това с обичането ми прилича на мазохизъм, Копие :))) |
]
]
Re: Нахалника от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 12.11.2005 @ 12:49:42 (Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/ | Много обичам когато чета текст в който най-травиални неща звучат някак загадъчно, погледнати под такъв ъгъл, че сякаш се откриват за пръв път.
Нахалникът е така познат персонаж, а в случая се описва както същество от друга планета.
Много сполучливо е. |
]
Re: Нахалника от Zen_ на 12.11.2005 @ 13:07:45 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми!
... Макар че това е Нахалникът вкъщи!
Какво ли би написал за Нахалника въобще?
Хайде, ще чакаме - ти го можеш! :)
Поздрави, Срадев!
_Z_ |
]
Re: Нахалника от libra на 12.11.2005 @ 13:18:45 (Профил | Изпрати бележка) | интересен текст, любопитна съм какъв е бил повода за написването му )
чета и коментарите под него и се усмихвам )
моето отношение към текста ти - може и да не му се вярва на някого, но аз не притежавам нищо и никого..
когато мога давам и не искам да ми връщат
в известен смисъл съм недосегаема с непритежанието си, какво да ми вземеш когато го нямам, нещо, като "блажени са бедните духом.."
това е познание и се постига като вътрешно състояние и постигнеш ли го, щастлив си, понякога отнема години докато го осъзнаеш дори и да ти е дадено.. )
поздрави срадев, някои никога не го постигат, но такава е земната им участ в ниските кръгове на спиралата..и това не го казвам с лошо чувство ) |
]
]
]
]
Re: Нахалника от mai4ka (maichka@abv.bg) на 12.11.2005 @ 13:20:55 (Профил | Изпрати бележка) | :-))))
Ние с моята преди около две години сключихме сделка.
Аз я слушам през половината от времето и не споря с нея.
През другата половина тя се прави че я няма.
А си е отворила устата да иска нещо, а не е получила и това дето може да има.
Та така...
Много ми хареса този текст.
Поздрави, sradev!
:-)))
|
]
Re: Нахалника от KaktaKa на 12.11.2005 @ 13:24:51 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса. (И хем ми се иска да си кажа, че това не се отнася за мене, хем нахалникът се подсмива - "Отнася се, отнася се-е-е...") Поздрави. |
]
Re: Нахалника от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 12.11.2005 @ 20:28:02 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | в тази роля би могло да се вмести единствено егото ми ... и аз съзнателно и целенасочено го приучавам все повече да ми дава и все по-малко да търси и да се нуждае
;~) |
]
Re: Нахалника от angar на 13.11.2005 @ 00:08:31 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Абе вие за какво си говорите? Само аз ли трябва да кажа, че не разбрах кой е нахалника, за какво става въпрос! Всички се правят на много умни. Би трябвало в последното изречение авторът да каже какво има предвид! И тогава ще може да се прецени прав ли е или не, и талантливо ли го е описал! |
]
Re: Нахалника от angar на 13.11.2005 @ 12:40:27 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Е, сега и аз казвам че си прав, и че много талантливо си го написал!
Но според мене трябва накрая да се посочи кой е този нахалник. Инъче аз какво ли не си помислих, само за деня не се сетих. Въпреки че с отговорите на отзивите ти ни насочваш към него. За всичко друго, което си помислих, има неща които се отнасят, но и неща, които не се отнасят. |
]
]
Re: Нахалника от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 02:54:51 (Профил | Изпрати бележка) | Не се кахъри, Ангар :-)))
И аз не разбрах че е деня.
Сега научавам.
Помислих си друго.
Имах един учител навремето, който разказваше как сутрин като звънне часовника не му се ставало. Но имало още един, дето живеел в него и той почвал да мърмори: "Ставай, Иванов! Ставай! Децата те чакат! Нямат търпение да отидеш! Да им предадеш знанията си..." И даже го ръгал с остена този другия. Всички се смеехме, а той така от сърце говореше.
Това си помислих. Че става въпрос, за онзи другия човек в нас, който не ни оставя и за минутка спокойни. Все иска нещо да направим, да свършим, да кажем. И когато не успеем или просто ни се почива, ни насажда чувство за вина. Не може без него, но и да се оставя да си разиграва коня непрекъснато, не е добре.
От моя гледна точка текста си е много хубав. Ако си бях помислила, че е деня едва ли би ми харесал толкова. Даже съм сигурна, че нямаше. Може би понякога е по добре да не се казава. Ето! Аз съм се зарадвала на един текст, който иначе бих пропуснала :-))) И не смятам, да си променям разбирането за него. Предпочитам да ми харесва.
Усмивки за теб, Ангар! |
]
Re: Нахалника от sradev (sradev@о2.pl) на 13.11.2005 @ 08:53:53 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | имаш право Маичка,
денят е само повърхностният пласт на разказа. Той, пряко изтъкнат би замъглил по-вътрешните пластове. Под него е онзи вътрешният човек, за който пишеш. Но и той не бива много да се изтъква. Следващ пласт е обществото, което ни носи деня, но и то се състои от размити елементи. Можем да намериме и семейство Егови (Ег-я, Ега-ти и Его-то)...
Но виж - обличането във всяка една от тези форми изяжда нещо съществено от текста. Те са чекмеджета, етикети, кутийки, а по-добре е да го оставиме текста свободен. И това, че поводът е деня, да го забравиме. |
]
Re: Нахалника от mai4ka (maichka@abv.bg) на 13.11.2005 @ 12:18:49 (Профил | Изпрати бележка) | Е, да де!
Нали и аз това казвам?
Прочита на един текст много често зависи от вътрешната нагласа на читателя.
И когато е свободен, всеки може да си го интерпретира, както би му допадал на мислите, доминиращи в съзнанието за момента.
Не винаги отвореният текст е за предпочитане, но в случая мисля, че формата е подходяща. |
]
Re: Нахалника от sradev (sradev@о2.pl) на 13.11.2005 @ 13:14:29 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | обръщам внимание и на това, че често автора не само е искал нещо да каже, но и нещо да скрие.
Но днес съм в друго, закачливо настроение, щото тъщата няма да дойде въобще, но пък са й купили нова шапка!
Представяш ли си - двете добри дъщери са й купили нова шапка, докато двете лоши дъщери си похапват пържолите у нас. Колко е хубав света!
(пу,пу, да не чуе тъщата) |
]
Re: Нахалника от ninamsikva на 14.11.2005 @ 11:46:51 (Профил | Изпрати бележка) | браво! всички нарекоха любимите си "нахалник"!:)))))
а аз тайно се надявах да не се отнася за него:)))
поздравления:))) |
] | |