автор: fortune

Мазилка в чашата разтворих
и две пътечки разпознах,
на кръстопъти винаги са двойни,
а после изтъняват в мижав знак.
Кръжащи, лъкатушат във спирала.
Съдбата ги намира пак и пак.
За миг избързват, после оглубяват
потъвайки във станиолен страх.
Захвърлих чашата на двора,
посях във нея скакалец,
откъснах маргаритка, за да мога
да не приличам толкова на теб.
Обърнал гръб с листенцата във ритъм,
врачуваш си - Обичаш ме! Дали обичам?
И нуждата от мен преизчисляваш. Да,
в процент и лихва - разпиляваш
по една случайно минала следа.
С която булевард не ставаш!
Скакалецът е пиян от вчера.
Няма да го дам!
Но знаеш ли какво, умнико?
Ще заменя мазилката с латекс.
А формулата ти е грешна.
Тук роден си с дата днешна,
защото Аз нуждая се от теб!!!