автор: sradev

Виртуалното дебелее още от прадавни времена. Не ми приказвай, че от вчера ти е дошло на главата с някакъв си Интернет.

Да се върнем назад. Ценност е това, което ти трябва. Като си гладен ценност е хляба, като си жаден - бутилката. Гладния и жадния могат да си разменят ценности: хляб и бутилка и всеки е задоволен. Да, ама не е "справедливо". Една бутилка 'житна' струва колкото 10 хляба житни. Та парите от хилядолетия са онази виртуална ценност и виртуална справедливост.

Хайде сега още малко по-назад.
Езика е, за да се рабират хората. "Дай", заедно с жеста е достатъчно разбираемо. Ако не те виждат, дори "Дай това, Ма" си остава неразбираемо. През другата стая то вече звучи във формата "Дай ми оная блузка, синята, дето я купих лятото. Би трябвало да е втората или третата в гардероба". Расте си, значи езика и пространстовото му расте. И не само простото геометрично, но и времето намесва.
А после появили са се знаците, буквите, текстовете и така разговора прекрачва разстоянията и времената на човешкия живот. Но първата крачка най-вероятно се е появила в следния виртуален разговор:
- Кажи на майка си, че отивам до кръчмата.
- Кажи на баща си, че ако веднага не се върне, ще го тупам с точилката.

Дълги години тези две виртуалности вървят ръка за ръка:
- парите станаха думи
- думите се ценят като пари
- в търговията влезнаха договори
- търгува се с документи.

Напоследък посредниците във виртуалното пространство се увеличиха. Златото (все пак реална ценност, макар, че нито за ядене нито за пиене го бива) остана в банките, а те дадоха хартийки с обещания. Първоначално обещанията са че "Фунт стерлинг е фунт сребро". А после рекоха, че и златото и среброто са стоки като другите и парите станаха "средство за търговия". Едвам си се научил да смяташ с тези хартийки и пластмасовата карта стана посредник (все още можеш да замениш електронният запис на хартийки - до време).
В езиковото пространство е подобно. Отдавна казаната дума не е самостоятелна в своето значение: адвокати и професори поизмениха значенията, доказаха с посредничеството на други думи, че черното е смесица от липси на цветове, а бялото е от излишък на цветове, т. е. са си разни оттенъци на сивото. Хайде сега да не обидиме поетите - и те работиха по въпроса (и свинята има крилца, ама мънички, но някъде по света има свиня с по-големи, а и казват хората, че такава при пълнолуние лети, ако има на гърба си вещица)

Виждам, че искаш да ме прекъснеш и да ми говориш за демагогията на политиците. Амчи то и самата дума "демагогия" си значи на старогръцки "народен говор", та не е нищо ново.

Телефонната връзка увеличи разстоянието за разговор. Телефонията стана поредният посредник. Телефоните все повече се доближиха до тебе и...вече ти е в джоба.

И така, все повече виртуалното пространство се разширява. Добро ли е, лошо ли е - това е въпрос на лична оценка. Така е. Просто обръщам ти вниманието на ускоряването на надебеляването на това пространство около тебе. И на двата ефекта:
1. Връзките между хората по-трудно се разкъсват от пространството и времето (естествена нужда)
2. Остротата на отношенията се заглажда от посредниците (обществена нужда).

И целувката по телефона/интернета и оплюването по телефона/интернета са без слюнка.

Предговора

Ниво -8
101105

ПП За другите пространства - отделно и друг път