Бен Муди и Анастейша
Тя седи на ъгъла
и си пее, за да заспи,
обгърната от обещания,
които никой не спазва,
на които никой не държи.
Тя няма повече сълзи,
които да измият пътя.
Дните й са бели листове.
В мрака чувствата се разпиляват.
Но тя е там и все още пее.
И докато всичко изгаря,
и докато всеки крещи
в огъня на своите лъжи,
изгарят моите мечти,
изгаря цялата омраза,
изгаря болката докрай...
Всичко, всичко там изгаря.
Сред пламъка на този гняв
нека изгори докрай.
По света незабележими бродим.
И знаем - грижа няма никой за това.
Консуматори сред
този жалък маскарад.
А към нея никой даже не поглежда.
Но тя е там и все още пее.
И докато всичко изгаря,
И докато всеки крещи
в огъня на своите лъжи
Изгарят моите мечти
Изгаря цялата омраза
Изгаря болката докрай
Всичко, всичко там изгарям
Сред пламъка на този гняв
Нека изгори докрай.
Докато всичко изгаря
И изчезва в пепелта
А всеки крещи сред
огъня на своите лъжи
Изгарят моите лъжи
Изгаря цялата омраза
Изгаря болката докрай
Всичко, всичко там изгарям
Сред пламъка на този гняв,
всичко в пепел се превръща.
Нека изгори докрай
и да изчезне в пепелта.