автор: Marta

Госпожа Обезателно бе една жълта
и кисела като лимон персона,
която висеше по цял ден на балкона,
ниско над тясната уличка
с все минувачите, продавачите на сироп и пици,
зяпачите, вечния вестникар и двете местни жрици.
Госпожа Обезателно така си висеше - като един жълт паяк -
неподвижна, сякаш все и беше тая,
и имаше на главата си невидима книга -
без да мърда и без да мига.

И винаги внезапно - както си стоеше -измърморваше под сурдинка:
- Сега обезателно, това хлапе, с панделките на калинки,
ще си изтърве сладоледа върху обувката на онзи напомаден господин
и той ще вдигне шум до бога.
Колко забавно! Не, не мога! -
И почваше да се тресе и кикоти, и всичко се случваше така.
Като по ноти.

Или:
- Сега обезателно този монтьор, с кафявата кожена чанта,
ще се спъне с левия крак, в провисналата си манта и
колко смешно ще падне! Хахаха, не мога да се удържа!

И човекът се спъваше.
Нали, обезателно стават такива бели, които нашата кисела госпожа
долавяше сякаш по въздуха.
Или изпращаше. Не знам.
Но се забавляваше страшно, с жълт, кисел плам.
Едва промърморила под носа си нещо и то вече се случваше -
направо зловещо!

Докато в един хубав пролетен ден, в който всички -
като в мизансцен отново по местата си бяха -
двете жрици, които ги боляха краката,
продавача на пици и вестникаря, един случаен колоездач,
даже пекаря
и един позакъснял разносвач...Госпожа Обезателно през зъби изрече :
- Сега обезателно ще се случи вече...каза го така, сякаш без да иска,
не че искаше да поеме риска
и заедно с своя малък балкон се изръси
насред уличката - с оглушително
"Донннннн".
Е, нищо лошо не и случи, освен, че всички наоколо в този ден
се развеселиха и поразсмяха,
но съвсем добронамерени бяха.
И помогнаха на госпожата да се навдигне
и я изтупаха. И дори
на двете драскотини на ръката лепенки сложи
едната от двете общи жени.

Което идва да ни докаже, че обезателно
има хора, които
не таят злоба в душите си скрито
и което ме кара да се усмихвам дори.

А Госпожа Обезателно не се пропи.
Не се и затвори в своята къща.
И тъй като вече нямаше балкон на който да виси,
тя просто излизаше - от един до три
и някак престанаха да се случват бели.
Обезателно промяната е в нея, нали?