автор: rajsun

Чакай е твоето име.
Обичай - твоят завет.
Има те някъде, има,
само не знам къде.

Само не знам коя си,
или поне - какво.
Останалото е ясно,
то се нарича Живот.

А чакането го мога.
Добре го изучих. Ето,
чакам да минат хората
всичките през сърцето.

После ще чакам птиците.
И най-накрая - цветята.
Все ще си нещо - от всичко.
Исках да кажа - някоя.

От една песен безгласна
ще ти направя дом.
Ще ти помахам - Аз съм! -
от едно стихче-балкон.

А ти като знаеш, че чакам,
наяве или насън,
някога, някъде, някък,
само кажи: ще съм.